информация за медицински специалисти!

източник: списание стинг, бр.67/юли 2009

 sitagliptin е първият представител на нов клас орални антидиабетни препарати, наречени дипептидил-пептидаза-4 (dpp 4) инхибитори. подобреният гликемичен контрол, наблюдаван при този продукт, се дължи на повишаване нивата на активните инкретинови хормони. инкретините, вкл. глюкагон-подобният пептид-1 (сlр1) и глюкозо-зависимият инсулинотропен полипептид (giр), се освобождават от тънките черва през деня, като нивата им се повишават като отговор при хранене. когато концентрациите на кръвната захар са нормални или повишени, сlр1 и giр повишават синтеза и освобождаването на инсулин от панкреатичните бета-клетки чрез вътреклетъчни сигнални вериги, включващи цикличен амф.

третирането с сlр1 или с dрр4-инхибитори на животински модели с диабет тип 2 демонстрира подобряване на реактивността на бета-клетките по отношение на глюкоза и стимулира биосинтеза и освобождаването на инсулин. при по-високи нива на инсулин се подобрява поемането на глюкоза от тъканите. glр1 намалява секрецията на глюкагон от панкреатичните алфа-клетки. намалените концентрации на глюкагон, заедно с по-високите нива на инсулин, води до намаляване на продуцираната от черния дроб глюкоза, а от там и до намаляване нивата на кръвната захар. когато концентрациите на кръвната захар са ниски, не се наблюдава стимулиране на инсулиново освобождаване и потискане на глюкагоновата секреция от glр1. glр1 не уврежда нормалния отговор на глюкагона при хипогликемия.активността на glр1 и giр се ограничава от dрр4-ензима, който бързо хидролизира инкретин-хормоните до неактивни продукти. ситаглиптин предотвратява хидролизата на инкретин-хормоните от dрр4, с което повишава плазмените концентрации на активните форми на glр1 и giр. като повишава нивата на активния инкретин, ситаглиптин повишава освобождаването на инсулин и понижава нивата на глюкагон по глюкозо-зависим начин. при пациенти с диабет тип 2 с хипергликемия, тези промени в нивата на инсулин и глюкагон водят до намаляване на хемоглобин а1с (нbа1с) и по-ниски концентрации на глюкоза на гладно и след нахранване. тъй като ситаглиптин е мощен и високо селективен инхибитор на ензима dрр4, той не подтиска близките ензими dрр8 или dрр9. потискането на dрр8 или dрр9, но не на dрр4, е съпроводено при предклинични модели върху животни с токсичност и промяна в имунната функция „in vitro".

лечението с januvia 100 mg дневно при пациенти с диабет тип 2 значително подобрява сурогатните маркери на функциониране на бета клетката, в това число нома b (homeostasis model assessment-b), съотношението на проинсулин към инсулин и измерването на реактивността на бета-клетките при теста за толерантност при често даване на храна. при други данни от "in vitro" проучвания с човешки панкреасни клетки, третирани с glр1, се наблюдава намаление на клетъчната апоптоза, увеличение на клетъчната регенерация и клетъчна маса, което би могло да предопредели забавянето на прогресията на болестта. наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, третирани със januvia, е сходна с тази при плацебо. телесното тегло не се повишава при лечение със ситаглиптин.

проведени са редица клинични изпитвания за оценка на ефикасността и безопасността на januvia в комбинация с метформин. при едно плацебо контролирано 24-седмично изпитване със ситаглиптин в доза 100 mg в комбинация с метформин, ситаглиптин дава значително подобрение по отношение на нbа1с, ( 0,65 % промяна в сравнение с плацебо, при средна изходна стойност на нbа1с приблизително 8 %), fpg и ррg. sitagliptin (januvia) притежава следните предимства:

• ефективен гликемичен контрол
• физиологичен (глюкозозависим) гликемичен контрол
• отлага прилагането на insulin
• подобрява бета клетъчната функция (често подценявана)
• няма увеличаване на телесното тегло
• няма риск от хипогликемии

педиатрична аптека ерудита