Хомеопатията вече има свои по-фундаментални научни доказателства - физичните
Новини
14/11/2009

 

На 14 ноември 2009 година в хотел Централ Форум в София се проведе семинар, на който бяха разгледани четири теми:

  • Нови, фотофлуоресцентни методи за доказване на ефекта на екстракта от бръшлян (Hedera helix L.) върху β2-адренергичните рецептори на гладкомускулните влакна в бронхите.
  • Лечение на депресивни състояния с екстракт от жълт кантарион (Hypericum spp.) - фотофлуоресцентни доказателства за ефекта върху β1- адренергичните рецептори в синапсите.
  • Мангитнорезонансни доказателства за ефекта на високите потенции хомеопатични лекарства. Теория за биофотоните и влиянието им върху алостерацията на ензимните комплекси.
  • Хомеопатични подходи при лечението на депресивни състояния и стрес.

Изложения на правиха д-р Петрова, медицинско представителство Либра, и д-р Ирена Маждракова, хомеопат, Консултативен център Хела.

За нас, като фармацевти, най-интересно бе експозето за научната работа в посока обяснение на механизма на действие на хомеопатичното лекарство.

Преди време битуваше теорията за паметта на водата. Считаше се, че водната молекула, поради специфичния си строеж, формира празни пространства, които са всъщност носители на информацията на хомеопатичното лекарство. Считаше се, че именно водната молекула и нейният стеричен конформационен строеж копират полето на първоначалното вещество, от което се прави хомеопатичното лекарство.

 

Днес, проучванията се насочват към вълновите теории.

Въвежда се понятието биополе. Носител на вълната на биополето е биофотонът. Тази частица досега не е доказана, че съществува. Биоенегрията е скрита в ДНК на клетките. Така учените се опитват да обяснят как ДНК контролира всички биохимични процеси в клетката. Проф. Карин Легнер счита, че биополето, което има магнитна компонента, влияе на алостерацията на ензимите и по този начин ги управлява. Доктор Алберт Поп предполага, че резонансът на биополето всъщност управлява целия живот, протичащ в клетката. Не би било грешка, според нас, ако се твърди, че съвкупността от магнитни полета, които се създават от всяка ДНК, и от всяка биомолекула, всъщност образуват резултантно магнитно поле на тъканите, органите и така на целия организъм. Колко са силни тези полета, обаче, засега не може да се каже. Теорията за биополетата би дала обяснение на това защо при среща с непознат, понякога имате вътрешното чувство, че „този човек не ми харесва” или обратното- „този човек е добър”.

 

Доктор Поп счита, че за разлика от фотоните, които са монохромни, биофотоните са полихромни, тоест носители са на множество вълни с различна честота и интензитет. Това може да се предполага, като се счита, че всъщност има множество източници на вълни, които не са кохерентни. Ние наблюдаваме резултантната вълна.

И така, биоенергията се преобразува посредством молекулата на ДНК в магнитна енергия, която управлява алостеричността на ензимите. По този начин ензимите се включват и изключват и така се управляват биохимичните процеси на клетъчно ниво. Съвкупността от протичащи процеси пък дава цялостния отговор на организма.

 

Какво прави едно хомеопатично лекарство? При изготвянето си, хомеопатичното лекарство е приело енергия (при потенцирането си), която има честотни характеристики като на първоначалната матерна луга. Но, матерната луга има по-слабо поле, докато високопотенцираният хомеопатичен препарат има поле с голям интензитет.

Разбира се на ниво организми, силни полета са тези, в които се получават потенциални разлики от порядъка на 2-200 миливолта.

 

Карин Легнер твърди, че биофотоните могат да се емитират или абсорбират само в нисковолтажни полета. Биополетата са високочестотни – от порядъка на 1-10 мегахерца. Всъщност, приемането на биоенергия от организма, би станало причина за промяна в магнитното поле на макромолекулите (например ДНК) и тази промяна в магнинтите полета ще отключи определени биохимични реакции, а други ще ги заключи. На пръв поглед, звучи напълно логично.

Ако приемем, че хомеопатичното лекарство представлява доза енергия (биоенергия), която постъпва в организма на пациента, то не е нелогично да смятаме, че вълните, които излъчва лекарството ще влязат във взаимодействие с вълните на тъканите и така ще се получат зони на резонансно погасяване на интерзитета на вълните и зони на резонансно усилване на интензитета. По друг начин казано, ако при болест пациентът придобива определен спектър на полето си, то с подходящо лекарство (източник на биополе) ние ще сме в състояние да „отремонтираме” организма му, като променим полето в посока на хомеостатичното състояние на здраве.

 

За да потвърди хипотезата си Карин Легнер конструира модел, в който в тръба на Тесла (магнитно поле с контролирана честота)  поставя високопотенцирано хомеопатично лекарство. И започва да променя честотата, като по този начин сканира спектъра. Както е очаквала, при определени честоти се получава резонанс между полето на хомеопатичното лекарство и полето, създадено отвън. Същия опит прави и с плацебо (вода и млечна захар, използвани за изготвяне на хомеопатичните лекарства). Тя открива, че хомеопатичните лекарства имат строго индивидуална спектрална характеристика, различна от спектралната характеристика на плацебото. С това тя доказва, че хомеопатичните лекарства имат свои магнитни полета, на които вероятно се дължи ефекта им върху организма на пациента.

Легнер стига и по-напред: тя конструира модел и разработва методика за контрол на хомеопатични лекарства чрез магнитно-резонансен спектрален анализ. Нещо, което досега не беше възможно.

 

На базата на тези проучвания, Дойче хомеопатише унион (DHU), производител на хомеопатични специалитети, обоснова защо в техните препарати има нископотенцирани хомеопатични субстанции. Счита се, че специалитетът има обща, сумарна честотна характеристика, която е равна на сбора от вълните на всяка съставка. Така специалитетът има сумарна полихромна вълна, с голям интензитет – също както високопотенцираните монопрепарати.

Ако се опрем на теорията за енергиите, трябва да можем скоро време да си дадем отговор на друг един въпрос- какъв е срокът на годност на едно хомеопатично лекарство? Досега отговорът ни се основаваше на химическите характеристики на носителите. Сега обаче, трябва да може да се изчисли до какъв момент след приготвянето хомеопатичното лекарство ще продължи да бъде достатъчно ефективно, като се има предвид, че с времето то ще губи енергията си, понеже я излъчва под формата на енергийно поле в пространството. Дали химическата деструкция е по-бърза от енергийната или обратно – срокът на годност на едно хомеопатично лекарство да трябва да е по-кратък, с оглед запазване на неговите вълнови свойства?

 

Педиатрична аптека Ерудита

 

Отново в България гел с бензоил пероксид/ Benzoyl peroxide

Отново в България гел с бензоил пероксид/ Benzoyl peroxide

Гелът бензоил пероксид/ Benzoyl peroxide gel 2,5% 30мл е кератолитичен агент с антибактериално действие. Ефективността му се дължи на проявата на три действия: антибактериално, кератолитично (пилиг) и подсушаващо кожата. Използва се за локално лечение на

Обновено родилно отделение откри Втора градска болница в София

Премиерът Бойко Борисов и кметът Йорданка Фандъкова прерязаха лентата

Наредба 28/ 2008 г. на МЗ бе обнародвана

Наредба 28/ 2008 г. на МЗ бе обнародвана

Ще се изисква представянето на рецепти

Пациентите вече могат да глътнат едноскопа, а лекарят - да го управлява с джойстик

Пациентите вече могат да глътнат едноскопа, а лекарят - да го управлява с джойстик

Siemens и Olympus са разработили модерна, магнитно управлявана ендоскопска система за вътрешностомашно наблюдение във вид на хапче

Пластири (лепенки) вече и в интернет-магазина на Ерудита

Пластири (лепенки) вече и в интернет-магазина на Ерудита

Сайтът на Педиатрична аптека Ерудита се обогати с нов раздел санитарни материали - пластирите, известни популярно като "лепенките за рани". Пластирите, обаче са много видове и не само за покриване на рани на малчуганите и техните родители.


Бюлетин
Запиши се
Условия за ползване
©2009 Педиатрична аптека Ерудита. Всички права запазени.