консумирането на храни с нисък гликемичен индекс има изключително значение при деца с диабет

консумацията на храни с нисък гликемичен индекс от деца и юноши с диабет тип 1 понижава глюкозните пикове и подобрява общия гликемичен контрол. това сочат резултатите на проучване, спонсорирано от national institutes of health.

д-р нансел и колеги изследвали ефектите на храни с висок и нисък гликемичен индекс, използвайки продължително мониториране на кръвните нива на глюкозата, при 20 пациента с диабет тип 1 на възраст между 7 и 16 години.

всички участници били подложени на специален режим, при който инсулиновата доза била калкулирана спрямо количеството на консумираните въглехидрати. базирайки се на нивата на глюкоза бил приложен коригиращ фактор. и при двете групи (високо и нискогликемичната) имало еквивалентен брой калории и макронутриенти.

консумирането на храни с нисък гликемичен индекс било свързано с поддържане на глюкозни нива в таргентия диапазон от 70 до 180 mg/dl в 66% от изследвания времеви интервал, а консумацията на храни с висок гликемичен индекс - в 47% от времевия интервал, което е статистически значимо.

пациентите, коснумиращи храни с нисък гликемичен индекс, демонстрирали значително по-ниски дневни средни стойности на на глюкоза в кръвта в сравнение с участниците от високогликемичната група (137,6 срещу 184.2 mg/dl) при първите имало значително по-редки епизоди на глюкозни нива > 180 mg/dl и по-нисък кръвен глюкозен индекс - мярка на глюкозната вариабилност.

между двете групи нямало разлики относно честотата на глюкозни нива под 70 mg/dl и нисък глюкозен индекс. нямало разлика между двете групи в нощния часови диапазон. това доказва хипотезата, че храните с нисък гликемичен индекс повлияват кръвната глюкоза чрез редукция на постпрандиалното (след нахранване) покачване на последната.

глюкозните нива под 80 mg/dl били третиране с 15 грама въглехидрати, като по-често това се налагало при групата, консумираща храни с нисък ги-13 срещу 8 пациента.

имайки предвид по-голямата честота на слаба хипогликемия и по-голямото количество консумирани въглехидрати на единица инсулин при групата на нискогликемичен хранителен режим, при тези пациенти могат да бъдат понижени дневните дози инсулин, обясняват авторите. постоянната употреба на храни с нисък ги може да намали инсулиновата необходимост и да подобри гликемичния контрол. все пак поради опасността от хипогликемични епизоди пациентите на такъв режим трябва да бъдат мониторирани.

храненето на деца с хронична бъбречна недостатъчност

диетичният режим е важен елемент в консервативното лечение на хроничната бъбречна недостатъчност. трябва да се удовлетворят няколко изисквания : да осигурява правилно израстване на детския организъм, да ограничава вноса на белтъци, да пречиства добре реналните структури и да е възприемчив за детето и семейството му.

режимът трябва да се установи при съвместна работа с родителите и да се имат предвид хранителните вкусове и навици на детето.

енергиен внос

енергийните нужди на детето с хбн са редуцирани на 70 - 80 % от препоръчителните за съответната възраст. при липса на затлъстяване могат да се увеличат до нива от 100% от препоръчителните дози, а дори и малко повече при кърмачетата.

намалението на протеиновия внос изисква заместителен внос предимно на липиди, около 45% от дневното количество калории, 45% се падат на въглехидратите и около само 8- 10 % са протеините.

поради риск от вторична хипертриглицеридемия при хбн, препоръчва се въглехидратите да са под формата на бързоразграждащи се захари и наситените мастни киселини да са ограничени.

протеинов внос

принципът за рестрикция на протеините се основава не само на желанието за намаление натрупването на азотни продукти, но и за теоретично спиране на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност.

последната констатация почива на опити направени с плъхове, след направена субтотална нефректомия.

на практика се препоръчва умерено ограничение на протеините, което да покрива нуждите, дефинирани от „основа на храната и храненето" на националния изследователски институт на сащ. те са определени според изследване на популация от здрави деца.

въпреки намалените количества протеини, вносът на есенциални аминокиселини трябва да покрива нуждите , затова се препоръчва белтъци с висок биологичен индекс ( животински аминокиселини ).

при кърмачетата, тъй като храната е само майчиното мляко, трябва в него протеините да са около 7% от общата калоричност. протеиновият внос да е около 2,1 до 2,6 гр/кг/24ч, каквото и да е нивото на гломерулна филтрация.

внос на вода

в повечето от случаите, хбн се съпровожда от намаление на концентрационната способност и се нуждае от повишен внос на вода от съответното количество за възрастта при здрави деца. това е особено валидно за малформационните уропатии и някои нефропатии. при големите деца нуждата от течността се контролира добре от жаждата. за кърмачетата и децата под 2 години, жаждата е трудно да се долови, и трябва да се осигури редовен нос на вода през деня и нощта. на практика нуждите са установени според функцията на осмотичното напрежение на режима и на концентрационната способност.

внос на електролити

натрий - намалението на гломерулната филтрация е свързано с намаление на възможностите на бъбреците да се адаптират към различен внос на натрий. нормалното количество на натрий при хбн е 1-2 ммол/кг/24ч. те трябва да се увеличат ( 5-6 ммол/кг/24ч ) при някои особени състояния на нефропатия със загуба на сол : уропатии, бъбречна хипоплазия, тубуло-интерстициални нефрити . тук трябва да се имат предвид и медикаментозния внос на соли (натриев бикарбонат, ефервесцентни таблетки на калций или фосфор).

хлор - хроничната бъбречна недостатъчност е дълго време съвместима с постоянен равновесен внос на хлор. това е така до понижение на гломерулната филтрация (гф ) под 20мл/мин/1,73м2, тогава трябва да се намали на половина и вноса на хлор, именно този в плодовете и зеленчуците. в претерминалният стадий, гф под 10, приемът на тези продуктите трябва да бъде много силно ограничен, до 1 ммол/кг/24ч хлор. това се изразява в пълна забрана на свежи плодове и зеленчуци.

киселинно - алкалното равновесие

продукцията на водородни йони произлиза от преработването на аминокиселините. бъбрекът осигурява киселинно - алкалното равновесие чрез реабсорбирането на бикарбонатите и екскрецията на водородни йони. тези две функци могат да бъдат променени при хбн. един евентуален излишък на йони, причинен от не спазване на ограничителен внос на белтъци, би довел до развитието на хронична ацидоза. излишъкът от водородни йони стимулира костната резорбция, благоприятстваща деминерализацията. още повече хроничната ацидоза често е свързана с забавяне в израстването.

забраната на белтъци, евентуално заедно с прием на бикарбонати пер ос ( основно около 1-3 ммол/кг/24ч на 1-3 приема) позволява контрол на ацидозата, и така се подпомага минерализацията и костното израстване.

прием на фосфор и на калций

хиперфосфатемията играе основна роля в развитието на хипопаратиреоидизма. чревната абсорбция на фосфор не е променена от хбн, а точно обратното реналната екскреция е намалена, което води до положителен баланс при нормален хранителен режим.

хранителният внос на фосфор е редуциран главно поради намаления прием на протеини. най- често е необходимо това количество да се придружи с прием на интраинтестнални хелатори на фосфора. използват се калциев карбонат, приема се по време на основните хранения. така той играе ролята на хелатор.

при хбн чревната абсорбция на калций е намалена. още повече, хранителният режим често е много беден на калций поради намаленото количество на приети млечни продукти, с цел ограничен внос на протеини и фосфор. това изисква допълнително внасяне на калций, както е описано, чрез прием на калцив карбонат ( 500 до 1000 мг/м2/24ч ).

витамини и олигоелементи

освен витамин д, за всички останали витамини не са посочено като необходимо да се дават като допълнителен прием.

приемът на витамин д е необходим още с началните изяви на заболяването, при гф под 60 мл/мин/1,73м2 .

желязо - няма специфични показания при умерена и компенсирана хбн. в терминалните стадии, поради силно редуцираното хранене и поради кръвните загуби по време на диализата, загубите трябва да бъдат заместени. правят се редовни изследвания на нивото на феритин в кръвта, при ниски стойности се започва заместително лечение.

цинк - дефицитът на цинк се наблюдава при изостряне на бъбречната недостатъчност. днес не е доказана ефективността на заместителното лечение.

заключение

значението на диетичния режим при деца с хбн не трябва да се забравя от лекари и диетолози, трябва да се има предвид че става дума за силно ограничение на ежедневия живот на детето и неговото семейство. целта е така да се съхрани максимално дълго бъбречна функция, да се предпази от резки промени в хидро-елетролитното състоние. също така да се осигури на детето достатъчен хранителен режим, който да обезпечи нормалното физическо и умствено развитие.

мазната риба защитава децата от развитие на диабет тип 1

продуктите, богати на омега-3 мастни киселини, защитават от развитие на захарен диабет тип 1. тук се имат предвид децата с наследствена предразположеност към заболяването.

включването в менюто на мазна риба, гръцки орехи, ленено масло и други източници на омега-3 мастни киселини ще позволи да се намали двойно риска от диабет при такива деца.

учените от университета колорадо са проучили ролята на диетата върху състоянието на здравето на децата, при които има висок риск от развитие на захарен диабет 1 тип. децата, взели участие в това проучване, са имали близки роднини, страдали от диабет или носители на гените на предразположеност към диабет.

изследването продължило 12 години. минимум веднъж годишно на децата бил правен кръвен анализ за наличие на антитела към бета-клетките на задстомашната жлеза, която изработва инсулин. тези антитела се изработват при автоимунни нарушения, които са в основата на захарния диабет от 1 тип.

за периода на наблюденията захарен диабет развили 58 от децата. "беше установено, че децата, които редовно употребявали продукти, богати на омега-3 мастни киселини, 55% по-рядко заболявали от захарен диабет от първи тип", съобщава ръководителят на изследването джил норис.

механизмът на защитното действие на омега-3 мастните киселини е неизвестен. предполага се, че те въздействат върху ферментите, участващи в развитието на възпаление. то се смята за пусков фактор за развитието на диабет от тип 1.

фибрите и магнезият намаляват риска от захарен диабет

резултатите от мета анализ на девет изследвания върху приема на фибри и осем върху приема на магнезий показали, че по-големите количества влакна са свързани с 33% по-малък риск от диабет тип 2, а чрез приемането на повече магнезий опасността от развитието на болестта намалява с 23%.

д-р матиас шулце и колегите му от института по хранене в потсдам, германия, анализирали данните от наблюдението за диабет на 25 000 души на възраст между 35 и 65 години в периода от 1994 до 2005 г. участниците трябвало да отговарят на въпроси, свързани с хранителните им навици. въз основа на отговорите специалистите отчитали количествата фибри и магнезий в храната. резултатите посочили, че рискът от заболяването е с 28% по-висок за тази група пациенти, които са приемали по-малки количества фибри с храната, в сравнение с лицата, чието хранене било богато на полезни влакна.

големите количества влакна от зърнени храни и магнезий са свързани с понижен риск от развитието на диабет тип 2. "ето защо консумацията на пълнозърнести продукти е важна за предпазване от заболяването", казва д-р шулце.

диета при атеросклероза
 
храни, консумацията на които се препоръчва: пълнозърнести храни, сурови зеленчуци, плодове, соя, боб,грах, риба: сьомга, скумрия, сардина, пчелен мед . от зеленчуците се препоръчват лук,чесън,семена от слънчоглед, лен, тиква, пшеничен зародиш.

храни, консумацията на които следва да бъде ограничена: тютюн, червено месо, яйца. млечни продукти, тъмно месо от пиле или пуйка (богато на мазнини), хидрогенирани мазнини, пържени храни, кафе, сол, алкохол, захар и то рафинирана или т. нар бяла захар и рафинирани зърнени храни.

поемайте по-малко калории. големите порции храна предразполагат към затлъстяване - най-големия враг на сърцето.

яжте храни, богати на фибри. в проучване от 1996 г. се казва, че мъжете, които поемат чрез храна дневно по 28 грама фибри, значително намаляват риска от сърдечно-съдова атака.

намалете кафето. кофеинът, съдържащ се в него има пряка връзка с нивото на холестерола в кръвта, особено при хора, консумиращо повече от три чаши кафе дневно.

яжте плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, млечни продукти (нискомаслени), нетлъсто месо, ядки и семена. включвайки посочените продукти в своя хранителен режим, вие ще поемате по-малко мазнини и холестерол.

този тип диета ще намали нивото на холестерола в кръвта и мазнините с около 20%. рискът от сърдечни болести намалява с 2% на всеки 1% снижаване на холестерола, ако прилагате диета, бедна на мазнини, с високо съдържание на фибри и съдържаща разнообразен комплекс от въглехидратни храни. или като цяло можете да намалите риска от сърдечно-съдови заболявания до 40%.

ето и храните, които са особено важни за здравето на сърцето: бирена мая, чесън, джинджифил, зелен чай, овесени ядки, лук, сливи - сушени, соя и вино.

източник: мбмд медикъл енд фармацевтикъл. бюлетин на новорегистрираните лекарствени средства. 2008 г.