Информация за медицински специалисти!

Източник: списание СТИНГ, бр.67/юли 2009

 SITAGLIPTIN е първият представител на нов клас орални антидиабетни препарати, наречени дипептидил-пептидаза-4 (DPP 4) инхибитори. Подобреният гликемичен контрол, наблюдаван при този продукт, се дължи на повишаване нивата на активните инкретинови хормони. Инкретините, вкл. глюкагон-подобният пептид-1 (СLР1) и глюкозо-зависимият инсулинотропен полипептид (GIР), се освобождават от тънките черва през деня, като нивата им се повишават като отговор при хранене. Когато концентрациите на кръвната захар са нормални или повишени, СLР1 и GIР повишават синтеза и освобождаването на инсулин от панкреатичните бета-клетки чрез вътреклетъчни сигнални вериги, включващи цикличен АМФ.

Третирането с СLР1 или с DРР4-инхибитори на животински модели с диабет тип 2 демонстрира подобряване на реактивността на бета-клетките по отношение на глюкоза и стимулира биосинтеза и освобождаването на инсулин. При по-високи нива на инсулин се подобрява поемането на глюкоза от тъканите. GLР1 намалява секрецията на глюкагон от панкреатичните алфа-клетки. Намалените концентрации на глюкагон, заедно с по-високите нива на инсулин, води до намаляване на продуцираната от черния дроб глюкоза, а от там и до намаляване нивата на кръвната захар. Когато концентрациите на кръвната захар са ниски, не се наблюдава стимулиране на инсулиново освобождаване и потискане на глюкагоновата секреция от GLР1. GLР1 не уврежда нормалния отговор на глюкагона при хипогликемия.Активността на GLР1 и GIР се ограничава от DРР4-ензима, който бързо хидролизира инкретин-хормоните до неактивни продукти. Ситаглиптин предотвратява хидролизата на инкретин-хормоните от DРР4, с което повишава плазмените концентрации на активните форми на GLР1 и GIР. Като повишава нивата на активния инкретин, ситаглиптин повишава освобождаването на инсулин и понижава нивата на глюкагон по глюкозо-зависим начин. При пациенти с диабет тип 2 с хипергликемия, тези промени в нивата на инсулин и глюкагон водят до намаляване на хемоглобин А1с (НbА1с) и по-ниски концентрации на глюкоза на гладно и след нахранване. Тъй като ситаглиптин е мощен и високо селективен инхибитор на ензима DРР4, той не подтиска близките ензими DРР8 или DРР9. Потискането на DРР8 или DРР9, но не на DРР4, е съпроводено при предклинични модели върху животни с токсичност и промяна в имунната функция „in vitro".

Лечението с JANUVIA 100 mg дневно при пациенти с диабет тип 2 значително подобрява сурогатните маркери на функциониране на бета клетката, в това число НОМА b (Homeostasis Model Assessment-b), съотношението на проинсулин към инсулин и измерването на реактивността на бета-клетките при теста за толерантност при често даване на храна. При други данни от "in vitro" проучвания с човешки панкреасни клетки, третирани с GLР1, се наблюдава намаление на клетъчната апоптоза, увеличение на клетъчната регенерация и клетъчна маса, което би могло да предопредели забавянето на прогресията на болестта. Наблюдаваната честота на хипогликемия при пациенти, третирани със JANUVIA, е сходна с тази при плацебо. Телесното тегло не се повишава при лечение със ситаглиптин.

Проведени са редица клинични изпитвания за оценка на ефикасността и безопасността на JANUVIA в комбинация с метформин. При едно плацебо контролирано 24-седмично изпитване със ситаглиптин в доза 100 mg в комбинация с метформин, ситаглиптин дава значително подобрение по отношение на НbА1с, ( 0,65 % промяна в сравнение с плацебо, при средна изходна стойност на НbА1с приблизително 8 %), FPG и РРG. Sitagliptin (Januvia) притежава следните предимства:

• Ефективен гликемичен контрол
• Физиологичен (глюкозозависим) гликемичен контрол
• Отлага прилагането на Insulin
• Подобрява бета клетъчната функция (често подценявана)
• Няма увеличаване на телесното тегло
• Няма риск от хипогликемии

Педиатрична аптека Ерудита