Какви ще бъдат приоритетите в дейността на парламентарната комисия по здравеопазването? Какви са необходимите промени в системата на здравеопазването, за да заработи по-ефективно? Отговор на тези и други въпроси даде в интервю за Агенция „Фокус” председателят на здравната комисия и заместник-председател на Народното събрание доц. Лъчезар Иванов.

Фокус: Д-р Иванов, какви ще бъдат приоритетите на парламентарната здравна комисия? Какви законопроекти ще внесете първо за разглеждане?
Д-р Лъчезар Иванов: Вероятно първите законопроекти, които ще внесем ще бъдат обвързани с работата на Министерството на здравеопазването и по-точно във връзка със Здравната каса, за финансирането на здравеопазването. В момента работя по един законопроект за пациентите, тъй като в момента в България нямаме Закон за пациентите. В миналия парламент бяха внесени 4 такива законопроекта, но нито един не е приет. Друг законопроект, който ще бъде внесен е за университетските болници.
Фокус: Какво по-конкретно за финансирането на здравеопазването и за университетските болници?
Д-р Лъчезар Иванов: По отношение на университетските болници знаете, че аз още в предното Народно събрание поех инициативата академизмът да се върне в университетските болници и ректорите да са тези, които всъщност да ръководят университетските болници. Що се отнася до финансирането става дума за оптимизация на финансирането и осигуряването на средства.
Фокус: Вече имате ли яснота какъв би могъл да бъде бюджетът за здравеопазване за следващата година и дали ще се наложи актуализация на бюджета за тази година?
Д-р Лъчезар Иванов: Знаете, че в момента текат проверки в болниците. Във връзка с лошите финансови резултати – само 38 млн. лв. са натрупаните дългове на „Св. Георги”. Искаме да видим какви са дълговете и в другите болници, да се направи анализ на разходите до момента и финансите, които постъпват в Здравната каса. След този анализ ще се направи преценка дали ще се налага актуализация на бюджета, тъй като има заложени буферни системи за финансиране на здравеопазването, преди да се подходи към чиста промяна на бюджета. Така че в този смисъл трябва да се направи един задълбочен финансов анализ и след това ще може да се прецени какви пари ще са необходими за здравеопазването за следващата година.
Фокус: Споменахте дълговете на болниците – какво предлага ГЕРБ, за да се ограничи трупането на задължения от лечебните заведения?
Д-р Лъчезар Иванов: Нещата няма да се случат бързо, каквото и да направим. Според мен решение на проблема ще има тогава, когато имаме една информационна система, където ще се контролират всички потоци пари, къде какви консумативи има, какви медикаменти има. На първо време това ще бъдат хората, които ще бъдат мениджъри на болниците, ще милеят за болницата, а няма д гледат как се обогатяват за сметка на болницата и за сметка на пациентите. Така че ще бъдат направени промени там, където са натрупани много дългове. Явно там екипът, който ръководи болницата не умее да се справя и не се справя с управлението на болницата.
Фокус: Имате ли представа на този етап какъв процент от болниците в страната са натрупали дългове?
Д-р Лъчезар Иванов: Като председател на комисията съм поръчал на Министерството на здравеопазването да ми се изготви списък със задълженията на болниците. Знаете, че част от болниците са общински. 51% от собствеността на държавните болници са на държавата, а когато болниците са общински е обратно съотношението. Има опасност болници, които са затънали в дългове да им се заведе иск. Може да се случи така, че дълговете и задълженията на болниците да са огромни и кредиторите да поискат обезпечаване на финансите, което се сещате какво означава.
Фокус: Какъв ще е ходът на държавата, ако се случи, че някои от кредиторите поискат дълговете да им се обезпечат?
Д-р Лъчезар Иванов: Тук вече трябва да се намеси държавата. Вариантите не са чак толкова много. Единият е разсрочване на задълженията и създаване на схема за погасяване на дълговете. Не бих искал да си помислям въобще, че държавата може да се откаже от лечебното заведение и да обезпечи дълга с него.
Фокус: Това звучи успокоително.
Д-р Лъчезар Иванов: Успокоително звучи, защото в крайна сметка вие знаете, че болниците, които работят много, трупат дългове – изключвам „Св. Георги”. Това е така поради недофинансиране на клиничните пътеки. Действително болниците, които работят активно, нямат пълно покритие на пътеките и затова колкото повече работят, толкова повече дългове трупат. Това може да се провери при един одит, при една ревизия.
Фокус: Г-н Иванов последно време все повече се споменава, че един от проблемите в здравеопазването е, че хората не си плащат здравните осигуровки – как ще се справите с този проблем?
Д-р Лъчезар Иванов: Всеки, който иска да ползва медицинска помощ, той трябва да е платил своята вноска. А тези, които не плащат своите вноски с въвеждането на информационната система, ще трябва да заплащат сами, кешово от джоба си медицинската услуга. Но при всички случаи някой трябва да плати. Не считам, че обществото трябва да плаща за хора, които са загърбили своя ангажимент към обществото.
Фокус: Означава ли това, че хора, които не си плащат осигуровките и не могат да си ги платят, няма да бъдат обслужвани?
Д-р Лъчезар Иванов: Това е различно. Тук не влизат тези хора, които временно са загубили възможността да си плащат вноските или просто нямат възможност. Естествено, че в такъв момент държавата трябва да се намесва, а държавата има своите икономически лостове да заплати на хората, които са регистрирани като безработни или хора, които са с нисък социален статус. Има специална програма към социалното министерство, където бяха отделени средства за такива хора, които нямат възможност да платят, не се водят на борсата и по тази програма се заплащат медицинските услуги, които са ползвали.
Фокус: В 40-ото Народно събрание приехте да се създаде медицински инспекторат – какво ще се случи с него при новото управление? Няма да бъде създаден или по-скоро ще му се променят функциите?
Д-р Лъчезар Иванов: Това беше една абсолютна недомислица да се създава медицински инспекторат, който да проверява една обществена каса. Не можеш да проверяваш едно нещо, за което не си дал пари и нямаш отношение към него. Нещо повече – този инспекторат както го бяха създали Тройната коалиция, беше определила при глоби и при санкциониране на нарушения 30% да отиват за стимулиране на персонала. Не искам да коментирам този факт. Не може да се създава инспекторат, който да проверява Здравната каса. Здравната каса също има от своя страна такъв орган, който да санкционира нарушенията. Аз питам – когато примерно отиде представителя на Здравната каса и санкционира за едно нарушение, а след това минава представител на инспектората и също санкционира за това нарушение, какво се получава тогава? Ще се налага санкция за едно провинение един път от касата и втори път от инспектората. Това беше още една ненужна, паразитна структура. Поредната структура, която не само, че не може по някакъв начин да помогне, но и се създава поредната администрация. Има още един проблем. Колкото и да създаваме различни инспекторати, комисии, органи, които да проверяват няма да има никакъв резултат, докато не се създаде една единна информационна електронна система. Т.е. на първо място трябва да има прозрачност. Първо е прозрачността, за да може обществото, пациентите, пациентските организации да могат да правят проверки и след това идват санкциониращите органи. А ние създаваме хиляди комисии и комисийки без да има прозрачност на самата дейност. Това е най-важното и е разковничето – да направиш прозрачни за обществото дейността на Министерството на здравеопазването, на НЗОК, търговете. Едва тогава могат да се направят такива органи, които да контролират. Всъщност, когато има прозрачност, контролира цялото общество. А така и 50 комисии да се създадат, когато няма яснота и прозрачност, ефектът е никакъв.
Фокус: В крайна сметка какво ще бъде бъдещето на този инспекторат?
Д-р Лъчезар Иванов: Бъдещето му ще бъде определено след като се направи задълбочена оценка тази поредна администрация колко ще струва на Министерството на здравеопазването, на държавата. Аз мисля, че тя е абсолютно излишна, но в крайна сметка министърът е този, който взима решения в изпълнителната власт.
Фокус: Т.е. вие сте за това такава структура да не се създава?
Д-р Лъчезар Иванов: Тази структура не трябва да се създава, защото ако се създаде, трябва да е от 800 души. Толкова горе-долу са хората в Здравната каса, които извършват проверките по различните райони. Представяте ли си да се създаде такава нова структура. Това е убийствено, ако ще я правим по подобие, а ако ще я правим по-малка, то е безсмислено да я създаваме. Така че за мен тази структура е абсолютно излишна.
Фокус: Ще внесете ли предложение в парламента да не се създава и да се отмени решението на миналия парламент?
Д-р Лъчезар Иванов: Да. Макар че аз мисля, че няма да има нужда да се минава през тежката процедура. Мисля, че директно с решение на Министерски съвет може да бъде закрита тази структура.
Фокус: Новият кабинет постоянно прави промени в ръководствата на различни структури – ще се случи ли това и в НЗОК?
Д-р Лъчезар Иванов: Това, че се провеждаха конкурси, когато още не беше създаден кабинетът, че г-жа Тодорова назначи конкурси за шефове на РЗОК, не й правеше чест. Ние в момента обмисляме радикална промяна в касата, така че с нея всички тези замисли, които имат в момента д-р Тодорова и небезизвестният герой д-р Райнов, с нашият ход ще бъдат елиминирани. Така че няма да бъдем спъвани от Тодорова и Райнов.
Фокус: Каква радикална промяна предвиждате?
Д-р Лъчезар Иванов: Тази радикална промяна ще стане факт, но трябва да бъде добре обмислена, така че считам, че с един ход ние ще се освободим от абсолютно всички хора, които не работят в полза на обществото. Така касата ще се превърне в органът, който трябва да бъде – да разплаща медицинските услуги без да прави политика.
Фокус: Ако д-р Тодорва бъде отстранена от длъжност, имате ли вече ваша кандидатура за директор на НЗОК или няма въобще да има директор?
Д-р Лъчезар Иванов: Не. Такъв ще има, но няма да се нарича директор. Нещата предстоят да се случат. Там ще има радикални промени. Когато сме готови със своите ходове, ще ги обявим в публичното пространство. Ще направим така, че касата да не бъде партийна, а да бъде надпартийна и национална.
Цветомира ГЕОРГИЕВА