12.09.2009  

Източник: paper.standartnews.com

Снимка: paper.standartnews.com

На 15 септември в сила влиза нова наредба на здравното министерство, която забранява продажбата на газирани напитки, вафли и чипс в района на училищата. "Стандарт" потърси зам. здравния министър Любомир Гайдов, който да обясни какво налага строгите ограничения, кой ще следи спазването им, както и какви са идеите на Министерството на здравеопазването за контрол върху медицинската дейност и развитието на здравноосигурителната система. 

- Г-н Гайдов, по какъв начин ще се осъществява контролът върху училищата, така че да не се продават вредни за децата храни и напитки?
 - Новата наредба за храненето на учениците влиза в сила от 15 септември. Идеята ни е, че училището трябва да възпитава и модел на здравословно хранене - чрез столовете, бюфетите и автоматите за храни и напитки. Естествено, не можем да налагаме ограничителен режим на пазара на стоки изобщо. Можем обаче да дадем здравословен модел в училищата и възможност за избор. В първите месеци ще има по-засилен контрол от страна на РИОКОЗ. Това, разбира се, не означава, че от декември контрол ще липсва.
 - Каква е причината за тези ограничения?
 - Тенденцията от последните години по отношение на затлъстяването на децата е много сериозна. Изследванията показват, че на всеки 11 деца в първи клас едно е с проблем в здравословното състояние. Всяко пето, или 20,9%, е с проблем със затлъстяването. В седми клас този процент вече е 31,2%. Това е и причината да обърнем внимание на храненето в училище. Ще наблюдаваме менюто и ще се изключи възможността за допълнителното солене - нещо, много типично за храненето у нас.
 - Ще настоявате ли пред общините да се забрани продажбата на такива храни и напитки и около училищата? Има подобна практика при продажбата на цигари и алкохол.
 - Не можем да се месим в политиката на общините по отношение на местните бизнес инициативи. Аз и не очаквам те да наложат подобна забрана извън училищата.
 - Ще се продължи ли и политиката на въвеждане на медицински кабинети, която беше започната от предишното парламентарно мнозинство?
 - Знаете, че проблемът със здравните кабинети възникна с въвеждането на общопрактикуващите лекари. Според нас това беше грешка на реформата. Затова и до края на месеца Министерството на здравеопазването ще направи промени в действащата наредба и ще разшири нейния обхват. Става дума не само за училищата, но и за детските градини, и за други заведения.
 - Дадохте заявка за по-голям контрол върху здравната дейност. Как ще се осъществява той?
 - В момента контролът се осъществява от НЗОК, от лекарския съюз и от министъра на здравеопазването по отношение на медицинското обслужване. Нашата идея е за промяна на нормативната база в областта на здравното осигуряване. Към днешна дата има предвидена агенция, наречена медицински инспекторат, която все още не е създадена. Ние считаме, че тази агенция трябва да бъде видоизменена, функциите й да бъдат разширени, защото й възлагаме малко по-различни очаквания. Според нас тя трябва да осъществява повсевместен последващ контрол, който към момента осъществява НЗОК и е предмет на договаряне в Националния рамков договор. Поради тази причина всяка година се договарят различен механизъм и различни санкции. 10-годишният опит в здравното осигуряване показа, че това не е най-добрият начин. Считаме, че критериите и механизмът трябва да се заложат в закон, също както административните структури, които го осъществяват, и предвидените санкции. Както и редът за оспорването на актовете, издадени във връзка със санкциите.
 - Тоест вместо в НРД, занапред контролът и санкциите ще бъдат в закон?
 - Да. Ще разпишем няколко промени. Първата ще е структурата, която ще го осъществява. Втората ще е по отношение на механизма и санкциите. Смятаме да завишим размера на санкциите и ще променим наименованията им, за да отговарят на административноправните отношения. Другото, което ще предложим, е да се съкрати пътят на констативния акт за нарушението. Сега той първо се изпраща в арбитражните комисии между лекарския съюз и здравната каса. Практиката показва, че тези арбитражи са неефективни и не стигат до решение. Смятаме, че е по-правилно този, който ще оспорва справедливостта, да го направи в съда.
 - Къде ще бъде контролната структура - към здравното министерство или към НЗОК?
 - Както и сега е предвидено, това ще е независима структура. Логиката е в това, че здравната каса ще си запази функциите по отношение на превантивния контрол. Когато има сигнали след извършено разплащане, тогава независимият контрол ще проверява и евентуално ще санкционира. Предмет на контрол ще е медицинската документация като цяло.
 - Казвате, че ще вземете тези функции от здравната каса. Ясни ли са вече идеите за бъдещето на здравноосигурителния модел? Предвижда ли се демонополизация на НЗОК?
 - Едно от нещата, заложени в предизборната програма на ГЕРБ, е демонополизация на здравната каса. Смятаме, че това е естественото развитие. Вече проходиха и се развиха и доброволни здравноосигурнителни дружества. Считаме, че е крайно необходимо за оздравяване и дисциплиниране на системата да се доразвие доброволното здравно осигуряване. Така ще влязат свежи ресурси в системата и пациентът ще може да избира между различните пакети, които ще му се предлагат според интереса и възможностите.
 - Това означава ли надграждане на услугите?
 - Демонополизацията е един бавен процес - това е политика, която ще бъде провеждана години наред, не само в рамките на този мандат. Нашата задача е да стабилизираме системата, да синхронизираме отделните институции и да намерим път, по който здравноосигуреното лице да търси привлекателността на доброволните дружества. В момента обемът на парите, които общо са събрали доброволните фондове, е между 25 и 30 млн. лв., а месечно НЗОК харчи около 180-190 млн. лв. Това означава, че акумулираният ресурс е крайно недостатъчен, за да може фондовете да бъдат конкурент на здравната каса. Затова трябва да се намери механизъм да се стимулира приходната част на втория стълб. Необходими са не само пари, но и много други неща като например развитие на информационната система на фондовете, която трябва да може да се интегрира и със системата на НЗОК, и с тази на министерството, за да има отчетност.
 - Каква ниша ще дадете на фондовете, така че да бъдат привлекателни за гражданите и да могат да се развиват?
 - Това ще бъде обект на обсъждане и на законовите промени, които, надявам се, да станат факт до края на годината.
 - Възможно ли е това да са регламентираните доплащания?
 - Те са предвидени в наредбата за достъпа - за някои услуги извън обхвата на здравното осигуряване лечебното заведение може да ценообразува. Например за консуматив, медицинско изделие или друг тип услуга като избор на екип. Според нас правилата на тези плащания категорично следва да се преразгледат. Това е вид пакет, но не е достатъчен, за да стимулира населението и да подобри развитието на системата на доброволните фондове. Смятаме, че трябва да се промени и наредбата, регламентираща пакета медицински услуги. Може би трябва да се помисли дали да няма някакъв задължителен пакет на доброволните фондове, тъй като в момента законът дава прекалено голяма свобода за оформянето на пакети услуги. Една от идеите е да се въведе базов пакет, но това е въпрос на дискусии. Според нашия екип, промените, които предстои да се предложат на обсъждане в Народното събрание, трябва да са в пакет, а не взети поотделно. Ще спомена само ключовите. Според нас е необходима и промяна в закона за лечебните заведения. Смятаме, че трябва да се преразгледа вече остарялата класификация на болниците на районни, областни, междуобластни, национални. Това райониране е изпразнено от съдържание до голяма степен. Може би ще се разшири възможността на лекарите в извънболничната помощ да регистрират друг статут - например ЕООД, ЕТ. В момента законът позволява да се упражнява само като свободна професия, като физическо лице. Поставя се на обществена дискусия и статутът на университетските болници и взаимоотношенията им с университетите. Всички тези въпроси вероятно ще намерят своя отговор през следващите месеци.
 

Боряна Йотова